АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ, 1876 г. Най-голямото българско въстание през епохата
на Възраждането, организирано от Гюргевския
революционен комитет. Предварителният план
предвижда територията на страната да бъде
разделена на 5 революционни окръга: I - Търновски,
II - Сливенски, III - Врачански, IV - Пловдивски
(Панагюрски), V - Софийски (не функционира).
Ръководството на окръзите е поверено на апостолите
Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян
Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов.
Подготовката започва през януари 1876 г.
и най-успешно се осъществява в ІV революционен
окръг. От 14 до 16 април 1876 г. в местността
Оборище е свикано събрание на представители
на всички комитети от този революционен окръг.
Осведомени за подготвяното въстание, властите
изпращат заптиета в гр. Копривщица и гр.
Панагюрище, за да арестуват ръководителите
му. Следвайки взетите на Оборище решения,
Т. Каблешков свиква комитета в Копривщица
на извънредно заседание и обявява въстанието
(20 април/2 май 1876 г.). След подадения
сигнал въстават гр. Клисура и гр. Панагюрище
(начело с Георги Бенковски), околните села,
редица селища на юг от гр. Пазарджик и на
североизток от гр. Пловдив. На 22 април са
разбити въстаниците, обсадили с. Стрелча;
на 26 април е опожарен гр. Клисура, на 30
април - гр. Панагюрище. Гр. Копривщица е
спасен от разграбване след изплащане на голям
откуп. На 1 май са разбити въстаниците на
вр. Еледжик и при с. Петрич (югоизточно от
Ихтиман), потушено е въстанието в Перущица;
на 2 май е избито населението на гр. Батак,
гр. Перущица и Батак са опожарени; на 6 май
се предава гр. Брацигово. В Търновски революционен
окръг се организират чети, най-голямата от
които (около 220 души) начело с поп Харитон
и Бачо Киро води тежки боеве с редовна турска
армия в Дряновския манастир до 7 май, когато
манастирът е разрушен. Разпръснати са и четите
на Цанко Дюстабанов, Христо Патрев, Ст. Гъдев
и Т. Кирков от Севлиевско-Габровския район.
Масово въстава населението на селата Ново село, Батошево и Кръвеник. В Сливенски окръг е възприета четническата тактика. Сформираната на 3 май начело със Стоил войвода чета е разбита (13 май). Във Врачански окръг въстание не избухва. В помощ на въстаниците в страната преминават четите на Христо Ботев и на Тодор Стоянов (17 май). Кървавото потушаване на въстанието (загиват около 30 000 души - избити, изклани, обесени; 80 селища са опожарени и 200 - разграбени) предизвиква негодуванието на прогресивната общественост в света. В. Юго (Франция), У. Гладстон (Великобритания), Дж. Гарибалди (Италия), Ф. М. Достоевски, Ив. С. Тургенев (Русия) и др. издигат глас в защита на българския народ. АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ, 1876 г. Мъчениците на свободата © Книгоиздателска къща "Труд" |
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Забележка: За промени в програмата, по вина на организаторите заявили проявата, Домът на културата не поема отговорност.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
Copyright (c) 2003-2006 Geya-92 Ltd.
Design G-92 Design Center
